Сайт за театър, изобразително изкуство, журналистика…

“Черното пиле”- мила картина на Хайтовия свят

След успешния си дебют и множество представления из цялата страна, спектакълът “Черното пиле” заслужи мястото си на небосклона на класиките в българския театър

21-ви ноември 2016 година… Само няколко минути остават до мига, в който пловдивската публика за пръв ще се докосне до един от шедьоврите на съвременния български театър. Датата, на която част от Хайтовите „Диви разкази“ ще докоснат сърцата така, както само перото на Хайтов гали българската душа. Често пъти суров, често пъти с любов, писателят не оставя равнодушни читателите си. Сякаш Мариус Куркински е взел обувките, сакото и шапката на Хайтов и не разказва, а живее историите, които описват нравите и обичаите на родопчани. Актьорът развихря таланта си върху разказите „Мерак“, „Пазачът на овесената нива“ и „Черното пиле“.

„В равното защо ми е пътека?

В равното има си чалъм за ходене и без пътека.

 Пътеката е ценна, казвам, горе в балкана, в стръмното!”

„Пътеки“, Николай Хайтов

         Няма талант на българската сцена, който да жонглира така майсторски и да вади най-смешното, най-трагичното от Хайтов, да се превъплъщава в толкова различни герои и да преборва живота. Защото Хайтовите разкази са картина на неравната борба с живота… Борба, в която героите влизат обречени, а излизат от нея окичени с лаврови венци на главите.

          След изключителните моноспектакли по Чехов и Достоевски, както и първия досег с Хайтов и „Сътресение“, сега Мариус просто изживя на сцената Хайтовия свят, актьорът препуска по Хайтовата душа, разгръща страниците от живота на родопчани и вкарва зрителите в един свят отдавна забравен от съвременния човек, но запазил човешкото си лице и душа.  С Хайтов или се смеем от сърце с неволите на родопчани или жално плачем, но в края на пътя им винаги има искрица надежда.

„Не сте прав, казвам, другарю началник,

 лоши пътеки – казвам – няма!

Пътче ли е, то води за някъде, значи не е лошо.

 А кое къде води, то е пък друго.“

„Пътеки“, Николай Хайтов

            „Черното пиле“ е един от най-българските спектакли на родната сцена през последните години. Една сцена, един стола, една гега, кривнат калпак, раздърпано сако, Хайтов на книга  и един Мариус- величина за театрално майсторство- истински театрален куршум в сърцата на зрителите. Мариус е у дома си, играейки Хайтов на сцената. Актьорът чувства Хайтовия свят, преживява неволите на героите, надмогва нещастието им и оставя доза оптимизъм в неравната борба с живота. На Мариус му остава пътят нагоре и към корените на българското, изконното българско.       

„…Слушам по едно време нещо зафуча.

Гледам: орел! Слиза откъм Персенк – надолу, все надолу,

 профуча над мене и – туп, падна зад бориката.

Скочих да видя какво е и го намерих на поляната,

разперил ей такива крилища, без рана, без дупка – мъртъв!

Умрял както си хвърчал!

“Туй е – казвам, – сине истината: да умираш, както си хвърчал!”

„Дърво без корен“, Николай Хайтов

Автор: Стефани Стефанова

Откъс от моноспектакъла “Черното пиле” по текстове на Николай Хайтов от сборника “Диви разкази”. В откъса е представен финалният епизод от разказа “Мерак”.

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *