Някои ще кажат, че е астрономическо чудо, други, че е един от многото, а аз ще кажа, че е един талант, един български, един световен талант… Той е Димитър Узунов. Това е човекът, който стои рамо до рамо с най-големите тенори на ХХ век. И, ако 80-те години си имат „Тримата тенори“ Павароти, Карерас и Доминго, то 50-те и 60-те години имат своите велики четирима тенори- Марио Дел Монако, Франко Корели, Джузепе ди Стефано и Димитър Узунов. Един от най-паметните и забележителни моменти за българската опера идва през 1959 година. В края на годината Димитър Узунов има удоволствието да влезе в ролята на Димитрий Замозванеца от операта „Борис Годунов“. На сцената на „Ла Скала“ Узунов си партнира с двамата велики български оперни певци, басите Николай Гяуров в ролята на Варлаам и Борис Христов в паметната роля на Борис.
На сцената на „Ла Скала“ Узунов пее в операта „Аида“ в ролята на Радамес, изиграва ролите на Канио от „Палячи“. Самсон от „Самсон и Далила“, Калаф от „Турандот“ и най-впечатляващата си роля- Отело от едноименната опера на Верди. Освен в Милано, Димитър Узунов пее с огромен успех и в оперните театри на Виена, Буенос Айрес, Лондон, Париж, Брюксел, Ню Йорк…
С безспорен успех Узунов пее на сцената на Щатсопер. В края на 50-те години по време на въплъщението си в Радамес от „Аида“, българинът внезапзапно започва да изпитва много силна болка в гърлото по време на Нилската сцена, но все пак успява да довърши изпълнението си. Малко по-късно претърпява неуспешна операция на гласните струни и това слага край на бляскавата кариера на родния талант. След този инцидент, Узунов се сбогува с голямата сцена като изпълнител, но влиза в амплоато на режисьор. В тази нова творческа изява Узунов поставя „Кармен“ във Варненската опера и „Самсон и Далила“ в Русе.
„Българският Карузо“ е не просто един талант, той е въплъщение на отдадеността и творческия устрем в изкуството. Ролите му са забележителни и заради изключително дълбоката сценична интерпретация, чрез която той съживява, обагря и насища образите. Неговата почит и любов към сценичното изкуство е ключът, който отключва най-големите световни сцени, за да може на тях да стъпи Димитър Узунов с извънземния си талант на велик интерпретатор и творец.
Почитателите на оперното изкуство могат да се насладят и на филм, посветен на 90-та годишнина от рождението на Димитър Узунов през 2012 година. Режисьор на филма е Йордан Джумалиев, а сценарист е изтъкнатият контратенор Марин Бончев.
Автор: Стефани Стефанова
https://www.operasofia.bg/component/k2/item/1817-balgarski-tenor-ot-svetovna-velichina-30-godini-bez-charovniya-dimitar-uzunov (текст на музикалния критик и преводач Огнян Стамболиев посветен на 30-та годишнина от смъртта на Узунов).
