„Протестирахме и срещу стария стил в актьорско майсторство … и срещу фалшивия патос, рецитирането, и срещу преиграването на актьора, и срещу лошите постановъчни решения, декори … и срещу цялата система на представления, и срещу незначителния репертоар на театрите от онова време“, пише Константин Станиславски, припомняйки създаването на Московския художествен театър.
Историята му започва през юни 1897 г. Тогава режисьорът Константин Станиславски и драматургът Владимир Немирович-Данченко се срещат в московския ресторант „Славянски базар“. В продължение на осемнадесет часа без прекъсване те обсъждат проекта на театъра, който трябва да създаде напълно ново за Русия театрално пространство с нови актьори и като цяло нова школа.
А година по-късно, през есента на 1898 г., в сградата на Ермитажния театър трупата на Московския художествен театър изигра първото представление по пиесата на Алексей Толстой „Цар Фьодор Йоанович“. Станиславски твърди, че Москва, град с милиони хора, повечето от които са работници и филистери, се нуждае от достъпен театър. Освен това и Станиславски, и Немирович-Данченко са привърженици и теоретици на новата актьорска школа. Те отхвърлят обичайния патос на класическите театри, настояват за реализма на играта. Станиславски разработва известната система за потапяне в образа, която и до днес се преподава в театралните училища по света.
Трупата на Московския художествен театър жъне изключителен успех. Театърът става толкова популярен, че след два сезона трупата му изнася стотния спектакъл по пиесата на Толстой. Новият подход към актьорството и режисурата изумява публиката. Някои хвалят театъра, други яростно го критикуват. Прозаик Леонид Андреев пише: „С течение на времето театралното навлизаше все по-дълбоко и по-дълбоко в живота и като остър клин го пробождаше на две… И колкото по-яростно пламваше мъмренето, толкова по-голям кръг от хора обхващаше, толкова по-ясно и по-ясно Художественият театър се превърна в това, на което всъщност е, в символ… Смел, мил и светъл, той се изправи като страхотен memento mori, първо пред мъртвата рутина на всички останали драматични театри, а после и пред рутината, зимния сън и стагнацията като цяло.“
Скоро Московският художествен театър получава собствена сграда на ул. Камергерска, построена от архитекта Фьодор Шехтел. Репертоарът на трупата непрекъснато се попълва с нови представления, особено успешни са продукциите по пиесите на Антон Чехов и Максим Горки.
С идването на съветската власт театърът получава името „Горки“ и званието академичен. В същото време към него се появи и училище-ателие. Но Московският художествен театър преживява много кризи и постепенно събрира все по-малко зрители. През 1970 г. трупата на Московския художествен театър кани актьора и режисьор Олег Ефремов на поста художествен ръководител. Новото ръководство променя драстично театъра. Ефремов води със себе си много талантливи режисьори и актьори в театъра, постави ярки представления, които предизвикват интереса на публиката. Постоянното нарастване на трупата обаче води до нови проблеми: поставяне на множество постановки, много от актьорите стоят без работа в продължение на месеци. Екипът всъщност бива разделен на две групи, които се състоят от различни режисьори и артисти. Затова в края на 80-те години Ефремов решава да раздели театъра.
Част от трупата, останала под командването на Ефремов в сградата на театъра на ул. Камергерска, преименува театъра на Московския художествен театър „Чехов“. Втората група, водена от Татяна Доронина, се установява в нова сграда на бул. Тверской и приема името на Московския художествен театър „Горки“.
Статията е преводна. Оригиналната е тук: https://www.culture.ru/s/vopros/dva-moskovskih-khudozhestvennyh-teatra/?utm_source=KRF_email&utm_medium=email&utm_campaign=29_07_22. Превод: Стефани Стефанова
