„Степен вълк“ е написан през 1927 г. и през същата тази година се развива и действието в романа. Това е времето между двете световни войни. Времето, когато старата, духовна култура на миналото отстъпи място на нова развлекателна култура, когато „цяло едно поколение се озовава между две епохи, между два начина на живот“. Това противоречиво и трудно време е отразено в романа на Херман Хесе. Не може да се каже, че конкретно историческият аспект доминира в тематиката на творбата. Противопоставянето на човек със заобикалящата го среда също е важен мотив и композицията на творбата. Но най-значимата и решаваща е темата за намирането на своето „Аз“, темата за преодоляването на психологическите кризи и намирането на своето място в света.
Какво интересува автора, какви въпроси задава в работата си? Уникалният авторов поглед върху света намира отражение във формулирането на проблема, който поставя пред своя герой – как да опознаем себе си, как да съвместим привидно несъвместимите страни на личността си, без да загубим нито една от тях, а да постигнем хармония? Този въпрос тревожи всеки човек в една или друга степен, следователно актуалността на идеологическите, моралните и философските проблеми на произведението не се губи дори след много десетилетия и въпреки факта, че конкретните исторически подробности от тази епоха вече не резонират толкова силно в културния контекст на съвременния човек.
Хесе се интересува от личното начало в героя, неговото развитие, динамиката на психологическото му състояние, а не събитията около него. Композиционният принцип на романа е книга в книгата, публикувани бележки на „степния вълк“, в които главният герой се изповядва на читателите от първо лице, разказва много подробно за своите преживявания, за кризите, през които е преминал в описаните три седмици и за пътя на изцеление, на който стои.
Както отбелязват много изследователи, романът „Степен вълк“ е автобиографичен. Известно е, че Херман Хесе от детството си е изключително чувствителен към всичко, той е самотник, с бунтарски наклонности и в същото време няма силен психически състав, поради което в млада възраст започва да премине през болезнени невротични епизоди и дори опити за самоубийство. Темата за раздялата, отчуждението и самотата и вътрешните конфликти се повтарят във всичките му творби. Но в „Степния вълк“, роман, написан от Хесе след курс на юнгианска психоанализа, присъства мотива за надеждата за преодоляване на противоречията, за намиране на единство и хармония. В послеслова към швейцарското издание на романа Хесе пише: „Разбира се, не мога и не искам да предписвам на читателя как да разбира моята история. Нека всеки вземе от нея това, което смята за подходящо и необходимо за себе си. Би било хубаво, ако много от читателите забележат, че историята на Степния вълк, въпреки че описва болест и криза, не е болест, която води до смърт, не смърт, а нейната противоположност: изцеление.
Композицията на романа има за цел да разкрие вътрешния свят на героя, да покаже хода на неговите мисли и динамиката на чувствата.
Светът, изобразен в бележките на „Степния вълк“, съчетава както реални черти, така и фантазия. В „предговора на издателя“ бележките на Steppenwolf са наречени „отчасти болезнени, отчасти красиви и замислени фантазии“. Когато се четат, не винаги е лесно да се отдели правдоподобното от фантастичното. Но именно благодарение на тази техника читателите стават „по-близки“ до главния герой, те могат да оценят и разберат неговия вътрешен раздор, неговия път на вътрешно самопознание, което е невъзможно да се разбере по друг начин освен чрез фантастични образи.
Композиционната структура е сложна, както бе споменато по-горе, романът е книга в книгата. Започва с разказ от името на случаен човек, а именно племенник на собственика на апартамента, в който се настанява Степния вълк. Непознатият намира бележките му след внезапното заминаване на главния герой. Присъствието му в структурата на творбата обаче не е случайно – именно той ни запознава с главния герой, дава кратко описание на външния му вид, начина на живот и дори посочва биографични подробности. Без подобно въведение идеята на Хари Халер не би била пълна. Той също така подготвя читателя за трудно, но интересно четене и създава положително отношение към героя, което може да не се е развило предвид сложността на първите десетина страници. Освен това творбата е изповед на главния герой. В романа има и вмъкнати епизоди – „Трактат за степния вълк“, в който сякаш се връща разказът от 3-то лице, както и стихове и описание на сънища.
Въпреки че не трябва да се изпуска от поглед конфликтът на силната духовна личност, отразена в „Степния вълк“, с околната среда, с чуждия й дребнобуржоазен начин на живот, основният конфликт на творбата е все още вътрешен. Героят не се бори с външни врагове, не преодолява житейските препятствия, той е съсредоточен върху вътрешната борба, която представлява заплаха за живота му. И въпреки че краят на творбата е оставен отворен, настроението на последната част от романа може да се нарече обнадеждаващо. Авторът остави на читателите индикация за теоретичната възможност за разрешаване на конфликта.
Текстът е поместен тук /https://creefri.wixsite.com/blog/single-post/2015/12/26. Превод от руски език: Стефани Стефанова
