България със сигурност разполага с първокласни актьори и в следващите редове ще Ви запозная с един български актьор изцяло школуван в Испания, а именно Филип Григоров. В испанската столица завършва актьорски курс в школата на Кристина Рота, една от най-престижните на Иберийския полуостров и Европа. След това започват и множеството му роли в местни кино, театрални и телевизионни продукции.
– Как започна актьорската ти кариера в Испания?
Участвах в испанският вариант на „Шоуто на Слави“, когато техният известен водещ Хавиер Гуручага забеляза приликата ми с кандидата за президент Сапатеро, който тогава бе много актуален. Промени сценарият заради мен, импровизацията ни с него се получи доста успешно и веднага след предаването ми предложиха да участвам постоянно.
На следващата седмица бях избран след кастинг и в друго популярно шоу за един скеч, свързан с фламенкото, гримьорът беше същият от първото шоу и им каза за успеха, така и там промениха сценария и също имаше огромен успех, 7 милиона души са гледали директното предаване по националната телевизия и отделно още много хора и в „Ютуб“.
На следващият ден, когато влязох в метрото разбрах, че вече физиономията ми е много разпознаваема. Хората ме спираха постоянно за автографи и да се снимат с мен. Не можех да се движа нормално и затова вечерта, като се прибрах, се подстригах нула номер. Вече излизах с шапка и очила, не обичам да съм център на внимание и ме отвращават някои колеги, които се мислят за нещо повече, само защото ги дават по телевизията. Явих се на кастинг за сериала „Комисарят“ и макар да имаше доста известни актьори, като конкуренция, избраха мен. Вероятно и заради отличната ми спортна форма, а и с голата глава съвсем приличах на мафиот, а те търсеха точно такъв персонаж.
После ме избраха и в испанският вариант на „Ку-ку“, тогава там участваха много артисти, които сега са в сериала „Новите съседи“, както например екранният Амадор. Любопитното бе, че играхме българи, двама мафиоти, братята Петрофф.
Излъчиха сериалa и скеча в последователни дни и имаха голям успех, а oттам ме забеляза и режисьорката на „Щурите съседи“ Лаура Кабайеро. Издирила ме чрез моята агентка и директно ме викнаха за снимки. Агентката, месеци преди това, едва се съгласи да работи с мен, а и по принцип трудно взима нови хора, но след този случай сама ми предложи договор. Аз и отказах, но се уговорихме когато има кастинги да се явявам чрез нея.
„Щурите съседи“ отначало нямаше успех, снимах епизод заедно с Хосе Луис Хил, Фернандо Техеро и други в денят, когато се излъчваше третия епизод. Завинаги ще помня милият разговор в една от почивките, в това звездно обкръжение и как Хосе Луис Хил каза, че ако и този епизод не събере публика, сериалът щял да спре. Първата ми работа на следващия ден бе да потърся в мрежата каква гледаемост е имал и останах доволен, имаше взрив от интерес.
В краят на седмицата в дискотеката, където работех, дойде една красива, руса актриса, която много харесвах, но дотогава не ми обръщаше внимание, само поздравяваше и влизаше. Е, тази вечер се спря и ме заговори, остана около час с мен. Беше гледала всичките ми участия и се чудеше как е станало, при положение, че тя завършваше по това време най-добрата и престижната испаноезична школа в света на Кристина Рота, а трудно си намираше работа. В понеделник тя ме заведе в школата, записах се на подготвителен семинар, после издържах приемните изпити и четири години се подготвях там.
– Как беше приет от испанската публика?
– С много любов и симпатия, нещо подобно се случи у нас на Виктор Калев и Ненчо Балабанов, когато имитираха министър- председателите.
Образите като мафиот също се харесваха много, помня на едни снимки наскоро, имаше много зяпачи, а една група роми с опасен вид, подминаха главният герой, известен артист и дойдоха за автограф и снимка с мен, още помня ококореният поглед на известният артист, че го подминаха.
– Познават ли друг български актьор и въобще българските актьори имат ли достъп до испански продукции?
– Дълго време бях сам, беше трудно, чувстваш се сякаш прокарваш пъртина, както казва Рикардо Дарин. Много е трудно да мислиш и играеш на чужд език.
След години се появиха още няколко актьори. Помня колко щастлив бях, когато в школата дойде Мария, а след десетина години се появи талантливият Любо Миланов и жена му Маргарита, с които вече имаме общ проект. Ще се радвам да има още много сънародници, с които да покажем на испанците, колко талантлив народ сме!
– Разкажи за ролите, които приемаш? Случва ли се често да играеш сходни персонажи и какви са те?
– За съжаление най-често ме търсят да играя мафиот. Най-красивият ми спомен е когато успях да разплача публиката… Беше в театъра, на един драматичен монолог, където моят персонаж бе доста раним.
В школата ни подготвиха да изиграем всичко, надявам се най-комплексната и хубава роля да ми предстои!
– В момента снимаш ли се в някоя продукция?
– Наскоро се снимах във филм за Валентина Терешкова. Изиграх генерала, който я изпраща в Космоса! Направих и няколко кастинга и чакам резултат.
– Кой е любимият ти филм или сериал, в който си взимал участие и защо?
„Крематориумът“, защото на кастинга всеки избран бе най-подходящият за своя персонаж. Екипът беше съставен от страхотни професионалисти и в такива случаи нещата се получават максимално добре. Партнирах си с Аура Гаридо, една от най- добрите испанки, у нас е позната с филмът „Тялото“, а също и с испанският Ал Пачино Пепе Санчо, с когото бе удоволствие да се работи. Режисьори, с които съм работил и съм много горд, че ме избраха на кастинга са братята Кабесудо, наред с Алекс де ла Иглесиа, най-добрите.
– Има ли режисьор, с когото искаш да работиш?
Освен изброените, естествено Алмодовар и Аменабар, Гилермо Дел Торо, Клинт Истууд, Иняриту, Уди Алън, Ридли Скот, Тарантино, а у нас Стефан Командарев и Влади Въргала!
– Има ли персонаж, който мечтаеш да изиграеш и защо?
Персонажът на Тим Робинс в „Изкуплението Шоушенк“, защото приличам на него и зная какво го вълнува от опит, също и на Клинт Истууд в „Мостовете на Медисън“, за съжаление по същата причина.
– С кой актьор или актриса би искал да си партнираш и защо?
– Антъни Хопкинс, Морган Фрийман, Джак Никълсън, а у нас Влади Въргала, Христо Шопов, Стефан Попов и други! Искам да се уча от тях!
– Кой е предпочитаният от теб жанр за игра в киното?
Драма, когато има истинска, дълбока история и героят се справя с трудностите и израства по време на филма.
– Има ли актьор или режисьор, с когото не искаш да работиш и защо?
Има много кухи и повърхностни, които търсят лесен успех и показват физическото, а не чувствата на героите, с тях не искам да ме среща киното.
– Мислил ли си да работиш в Латинска Америка? В Аржентина и Чили има много възможности за правене на качествени филми.
Да, харесвам латинскотоамериканското кино, дори сега имах кастинг за филм,който ще се снима в Доминикана. Надявам се някой да ме забележи и снимам и в тези страни, много харесвам Рикардо Дарин, Педро Паскал и бих се радвал някога да си партнирам поне с един от тях!
– Какво те вълнува основно във филмите и сериалите, които снимаш- посланието, екипа, потенциалния успех на лентата? Защо?
Посланието и историята, защото така ни научиха в театъра, да изиграем живота и истинските чувства на персонажите.
– Ако направиш паралел между българското и испанското кино, какви са приликите и разликите между тях?
Не искам да правя такъв паралел, ще има много обидени, дано някога колегите у нас разберат колко е вредна за изкуството шуробаджанащината и променят това. В противен случай никой освен роднините няма да иска да гледа филмите им, както е и сега, за тяхно съжаление. Имаме отлични сценаристи, режисьори и артисти, но за съжаление Царят е гол!
– Снимал ли си се в български кино или телевизионни продукции?
Само веднъж бях избран за втори сезон на „Шменти Капели“, много хубава роля и благодаря на Влади Въргала за доверието! Зарязах си всичко в Испания, за да снимам с него. Като се върнах в Мадрид мястото бе заето, извоюваното- изгубено и започнах отначало! Всички знаят защо не продължи „Шменти капели“. Първо фалира КТБ, после ТВ 7, където се излъчваше, а накрая и Въргала се отказа да се бори, въпреки че имаше вече написан чудесен сценарий! Така е в нашата държава, управляват я крадци и простаци, които провалят добрите проекти на артистите, специално Въргала е гениален и в друга държава меценатите ще се бият кой да го спонсорира!
– Следиш ли българското кино? Има ли съвременни наши продукции, които да ти харесват като послания, актьорска игра и защо?
Харесвам филмите на Стефан Командарев, Николай Волев и повечето, в които играеха Христо Шопов,Биляна Петринска, защото имат всичко необходимо, за да стане добро кино. Мечтая да работя с всички тях!
– Мислил ли си за преподавателска кариера?
– Предложиха ми , въпрос на време е, тук в Испания!
– Гостуват ли в Испания български театрални трупи?
– Гостуват, а и аз самият имам проекти с колеги,които ще дойдат за да работим заедно, от тях зависи кога.
– Има ли потенциал български текстове да предизвикат интерес сред испанската публика?
– Рядко, макар че наскоро се запознах с талантлив наш сценарист и се уговорихме да напише нещо за мен, което да представим в Испания.
– Как се получава така че испанските продукции имат глобален успех, изключвайки това че за близо 500 млн. души испанския е майчин език и обхватът от потенциални зрители е много голям?
– Защото не правят компромис с историята и кастинга.
– Какви са темите, които вълнуват испанското кино днес?
– Обикновени, човешки истории, които могат да се случат на всеки от нас.
– В какво се корени успехът на иберийското кино? В традициите, които има или в това, че успява да е актуално по глобални теми?
– И в двете, а и дават шанс на талантливите хора.
– Историята на Испания особено през 20 век е интересна и динамична. Имат ли място историческите сюжети в съвременното кино и предизвикват ли интерес у зрителите. И защо, според теб?
– Имат и се правят доста неща, хората са патриоти, а и любознателни,харесват ги!
– Кои са актуалните испански режисьори в киното и съответно в театъра? /В България се говори само за Алмодовар и Аменабар./
– Бих добавил Алекс де ла Иглесия и братята Кабесудо, но и аз най-вече харесвам начинът, по който разказва историите си Алмодовар, сякаш гениален художник ти позволява да видиш как рисува картината пред теб.
– Смяташ ли, че наградите „Гоя“ са адекватно средство за измерване постиженията на местното кино, т.е. наградата успя ли да запази стойността си отвъд модерните сега политически и социални течения, които използват изкуството извън границите на естетическото и художественото?
– Тук са верни и двете твърдения. Да, дават ги за добри изпълнения и роли, но има и много бизнес, невинаги печели най-добрият.
Например тази година наградата за главна мъжка роля спечели Марио Касас с „Не ще убиеш“. „Три метра над небето“, „Палми в снега“ също бяха отличени, както и други заглавия. Имаше много по-добри и заслужаващи наградата изпълнения и артисти, но в случая е бизнес, без да казвам, че Касас не е играл добре.
– Кои са центровете в Испания, които предлагат най-голямо разнообразие от театрални форми?
– Най-добрата испаноезична школа в света е на Кристина Рота, но също подготвят отлично в държавният им РЕСАД (Real Escuela Superior de Arte Dramático de Madrid).
– Европейското кино винаги е носило по-специална естетика, по-обърнато е към човека в неговите търсения и емоционални преживявания. Мислиш ли, че испанското кино е запазило тази си естетика?
– Определено е запазило, но и те имат често залитания към имитация и евтин успех!
– Споделяш ли мнението, че испанското кино трябва да се придържа към европейската школа, отколкото да търси популярност в по-голям и широк контекст?
– Те са от най-големите и добрите в света. Трябва да поддържат и развиват това, а останалите да се равняват по тях.
– Какво е настоящето на испаноезичното кино?
– Заради пандемията се снима по-малко, но според мен е затишие пред буря.
Интервюто проведе Стефанѝ Стефанова
