Стефан Матев
През 1746 г. германският крал Август III получава като подарък стотина от най-добрите картини от колекцията на моденския херцог, между които четири големи платна на Антонио Алегри да Кореджо. С тези четири шедьовъра на големия италиански майстор Дрезденската галерия придобива едно истинско съкровище от негови картини, несрещащо се в нито една колекция в Италия до днешни дни.
Кореджо е роден през 1489 г. в малкото италианско градче Кореджо, с чието име по-късно свързват и самия художник. Разположено в североиталианската област Емилия, близко до Парма, Модена и Мантуа, то стои недалеч от такива огнища на изкуството като Ферара и Болоня. Сведенията за художественото образование на Кореджо са твърде оскъдни. Знае се, че е изпитвал определено влечение към изкуството на Андреа Мантеня, придворен художник в мантуанското маркграфство. Трайно впечатление у младия Кореджо оставя и художникът Лоренцо Коста.
Най-ранната известна творба на Кореджо е „Мадона и Свети Франциск“. Картината е поръчана от монасите на миноритския манастир и през 1515 г. е изработена. Учудваща за един млад художник е постигнатата динамика, вложена в образите на двама францисканци, както и празничната свежест на колорита. Картината допада твърде много и на тогавашните ценители на изкуството.
През 1518 г. настъпва решителен обрат в жизнения път на Кореджо. Той получава поръчка да изрисува тавана на манастира „Сан Паоло“ в Парма. Великолепно изпълнените стенописи и всеобщото признание вдъхват сили на художника. Той става най-търсеният художник на фрески в Парма. Посещава Рим, за да се запознае и обогати с току-що завършените стенописи на Рафаело във Ватикана и на Микеланджело в Сикстинската капела. Поразяват го силата и величието в творбите на двамата титани на Италианското възраждане.
Между 1520—1524 г. Кореджо рисува купола на черквата „Сан Джовани“ и „Възнесението на Мария“ в манастира в Парма, които са нови значителни успехи в неговото стенописно творчество. В тези дръзновени, макар и с технически недостатъци творби се чувствува влиянието на неговите знаменити учители и в същото време те се превръщат в мост между изкуството на Ранния ренесанс и идващия след него барок.
Интересна е в композиционно отношение картината му „Мадона и Свети Себастиан“, сътворена през 1525 г. за една хорова капела в Модена. Фигурите като че ли плуват във въздуха. Чрез майсторски използваната синя тоналност, която преобладава, се придава особената нежност на майчинството. Година по-късно художникът рисува картината „Даная“.
Темата за майчинството е основна в творчеството на Кореджо. Връхна точка в реализирането на тази тема като че ли е „Светата нощ“ — първата монументална нощна сцена в европейската живопис. Тук религиозният сюжет отстъпва място на чисто човешката чувствителност, изразена по неповторим начин върху платното. Играта със светлината и изражението на лицата превръщат творбата в шедьовър с непреходна стойност.
Въпреки че фреските са изисквали огромни средства, Кореджо се насочва към изобразяване на все по-крупни сцени. Пример за това е „Мадона и Свети Георги“ , рисувана между 1530—1532 г. в черквата „Сан Пиетро“ в Модена. Изобразявайки религиозна сцена, творецът получава емоционална и психологическа настройка от своето време. Наред с познатата за Кореджо композиция — мадона с младенец, седнала на трон, и фигури около трона, тук особено се откроява смелата перспектива.
В разгара на разработката на скици за нови проекти Кореджо умира на 15 март 1534 г. в родния си град. Погребан е в черквата „Свети Франческо“, където на главния олтар днес изпъква една от безсмъртните му творби „Мадона и Свети Франциск“. Тя поразява многобройните посетители с величието на ренесансовия дух.
Този текст е публикуван в сп.”Картинна галерия”, бр. 4 от 1989 година. Автор на статията е Стефан Матев.
