Романтизмът е явление в европейската култура в периода 18-19 век, което се разглежда като реакция срещу Просвещението. Характеризира се с утвърждаването на присъщата стойност на духовния и творчески живот на личността. През 18 век може да се каже, че всичко, което е било странно, фантастично или живописно е носело романтичен оттенък. Романтизмът следва епохата на Просвещението и съвпада с индустриалната революция, белязана от появата на парната машина, парния локомотив, парахода. Ако Просвещението се характеризира с култа към разума, то Романтизмът утвърждава култа към природата, чувствата. Именно в епохата на Романтизма са много популярни различните форми на туризъм като пикниците, предназначени да възстановят единството между човека и природата. През този период се пробужда и засилва интересът към фолклора, етнографията и историята. Във фокуса на Романтизма стои идеята за личността, стремяща се към пълна вътрешна свобода, съвършенство и обновление. Свободният човек възприема живота като изпълнение на някаква роля, като театрално представление на сцената на историята. Романтизмът е дълбоко пронизан с патоса на личната и гражданска независимост. Вместо прокламираната от представителите на Класицизма „имитация на природата”, романтиците поставят в основата на живота и изкуството творческата дейност, преобразуваща и създаваща света. Основата на романтизма е концепцията за дуалността, т.е. за света на сънищата и реалния свят. Раздорът между тези светове е изходният мотив на Романтизма при отхвърлянето на съществуващия реален свят и бягство към миналото и към фантазията. Ескейпизмът подхранва принципа на историзма в романтичното изкуство. Романтизмът открива присъщата стойност на всички културни епохи в себе си. Съответно, теоретиците на романтизма в началото на 18-ти и 19-ти век изтъкват историзма като основен принцип на художественото творчество. В държави, в които Просвещението е доминирало в по-малка степен, романтичният човек, осъзнавайки еквивалентността на културите, се втурва да търси националните основи и историческите корени на своята култура, към нейните източници като противопоставянето на универсални принципи на просветената вселена. Оттук би могло да се направи заключение, че Романтизмът се характеризира с изключителен интерес към историята, към националното минало и фолклора. Във всяка страна романтизмът придобива ярко изразена национална окраска. В изкуството това се проявява в кризата на академизма и създаването на национално-романтични исторически стилове.
Романтизмът се характеризира със синтеза на различните родове и жанрове и тяхното взаимно проникване. Системата на романтичното изкуство се основава на синтеза между изкуството, философията и религията.
Романтизмът в литературата
Романтизмът възниква за първи път в Германия, сред писателите и философите на Йенската школа като Новалис, Август и Фридрих Шлегел, Лудвиг Тик и Вилхелм Вакенродер. Философията на романтизма е систематизирана в трудовете на Ф. Шлегел и Ф. Шелинг. В по-нататъшното развитие на немския романтизъм се откроява интересът към приказните и митологични мотиви, което е особено ясно изразено в творчеството на братята Вилхелм и Якоб Грим, като и на Е.Т.А. Хофман.
Романтизмът в Англия е силно повлиян от идеите на философите и писателите в Германия. В Англия първите представители на новото течение са поетите от т.н. Езерна школа- Уилям Уърдсуърт и Самюъл Тейлър Колридж. Те установяват теоретичните основи на своето направление, като се запознават с философията на Шелинг и възгледите на първите немски романтици по време на пътуване до Германия. Английският романтизъм се характеризира с интерес към социалните проблеми. Представителите му се противопоставят на съвременното буржоазно общество. Те възвеличават природата, простите и естествени чувства. Виден представител на английския романтизъм е и Джордж Гордън Байрон. Творчеството му е пропито с патоса на борбата и протеста срещу съвременния свят, прославянето на свободата и индивидуализма. Също така английският романтизъм включва работата на Шели, Джон Кийтс, Уилям Блейк. Романтизмът се разпространява и в други европейски страни. Във Франция се проявява в творчеството на Шатобриан, Ан дьо Стал, Алфонс дьо Ламартин, Виктор Юго, Алфред дьо Вини, Проспер Мериме и Жорж Санд. В Италия видни представители са Николо Уго Фосколо, Алесандро Мандзони и Джакомо Леопарди. Полша също има своите представители в лицето на Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки, Зигмунт Крашински. В САЩ се отличават имената на Уошингтън Ървинг, Джеймс Фенимор Купър, Едгар По, Херман Мелвил и други. В Русия може да се отбележи, че ранната поезия на Пушкин се развива под знака на Романтизма, но за връх на руския романтизъм може да се считат произведенията на Лермонтов и Фьодор Тютчев.
В следващите редове ще обърна по-детайлно внимание върху един от значимите представители на английския романтизъм, а именно Байрон. Първото голямо и значително негово произведение е „Странстванията на Чайлд Харолд“, която се появява през 1812 година. Книгата разказва за впечатленията от пътуванията на Чайлд Харолд в източната част на европейския континент. Основните черти на този образ се повтарят и в бъдеще като централните фигури във всички творби на Байрон. Те биват развивани и усложнени като целта е да бъде отразена еволюцията на духовния живот на самия поет и като цяло създават образа на носителя на световната скръб. Понякога литератори наричат този тип герой „Байроничен“. Именно той доминира в европейската литература през първите три десетилетия на 19 век. Същността на този тип характер се корени в протестът на човешката личност срещу социалната система, която я ограничава.
Политическото свободомислие на Байрон и свободата на неговите религиозни и морални възгледи предизвикват истинско преследване срещу него от цялото английско общество, което се възползва от историята на неуспешния му брак, за да го заклейми като грешник. Байрон, от своя страна, прекъсва всички връзки със стария си живот и отечество и тръгва на ново пътешествие из Швейцария. Там той създава третата песен на Чайлд Харолд. Четвъртата и последна песен от това произведение е написана от Байрон, но вече на италианска земя. В нея той пресъздава скитанията си сред руините на древна Италия и тази част е пропита с множество пламенни призиви за освобождението на италианския народ. През този период Байрон започва писането на останалата недовършена поема „Дон Жуан“, брилянтна сатира върху цялото цивилизовано общество. През 1823 г. на Байрон му е предложено да стане глава на въстаналата Гърция във войната им за независимост. Байрон решава да последва този призив, събира доброволчески отряд и заминава за Гърция. Докато работи върху организацията на гръцката армия той се разболява и умира в Месолонги през 1824 г. Поезията на Байрон оказва голямо влияние върху поетическото творчество на Пушкин и особено на Лермонтов. Джордж Гордън Байрон е роден в Лондон на 22 януари 1788 г. По линията на баща си, гвардейският офицер Джон Байрон, бъдещият писател произхожда от най-висшето аристократично общество. Бракът на родителите му се проваля и малко след раждането на Гордън майката завежда малкия си син в Шотландия, в град Абърдийн.
Автор: Стефанѝ Стефанова
