Театърът е неговия живот, а животът е една театрална постановка, един низ от истини, от противоречия, един път към себе си, към познанието, към красотата и най-вече път към доброто.
Месечни архиви: декември 2019
9 публикации
Актьорът чувства Хайтовия свят, преживява неволите на героите, надмогва нещастието им и оставя доза оптимизъм в неравната борба с живота.
"Българският Карузо" е не просто един талант, той е въплъщение на отдадеността и творческия устрем в изкуството. Ролите му са забележителни и заради изключително дълбоката сценична интерпретация, чрез която той съживява, обагря и насища образите.
„ХАМЛЕТ. Пиесата и по- рано се играеше в Н.Т. лошо, т.е. нехудожествено; но сега се играе просто невъзможно. Постановката на някогашния режисйор Ивановски (впрочем всичките му постановки бяха все такива) е окичена сега с още повече антихудожествени безсмислици. Напр.- две неща, които (според текста!) казват някоя фраза „едновременно”- невероятно, но […]
Историческият хронотоп в творбата може да се разчете като мрачна алюзия на каиновските страсти в годините след 1918-а. Така образът на отчаяния интелигент, дирещ за себе си едничката утеха „отвъд”, подобно на ослепения княз, придобива все по-голяма съдържателна и символна плътност.
Едно от последните големи произведения на класическата музика, на музиката на духа е операта „Орфей“, композирана от Маестро Алекс Зографов и създадена специално за знаменития тенор Бойко Цветанов.
Първото литературно списание в Русия е „Трудолюбива пчела”. Изданието започва да излиза през 1759 година, а негов редактор е Александър Сумароков. Поет, драматург и родоначалник на класическия театър в Русия Сумароков публикува голяма част от съчиненията си именно в „Трудолюбива пчела”. По стъпките на Сумароков тръгват преподавателите и завършващите Сухопътния болярски корпус в Петербург, които през 1759 година започват да издават списание „Свободно време”.
Руската култура и литература през XVIII век бележат сериозен възход. Пример в тази посока е бурното развитие на книгопечатането. За първите години от царстването на Екатерина Велика в страната са открити 12 печатници, в това число и 2 частни. А след указа на императрицата от 1783 година, позволяващ създаване на частни печатници, само за няколко години от две, те наброяват вече 20.
Още с излизането на списание „Пламък“, то има претенцията да бъде камертон на събуждащата се обществена съвест. Списанието се доближава много до вестниците „Свобода“, „Знаме“, „Борба“ и останалите революционни издания, излизали под редакцията на Любен Каравелов, Георги Раковски и Христо Ботев. Още в програмната статия на „Пламък“- „И свет во тме светится…“ Гео Милев започва да говори за ролята на интелигенцията във време, когато „братска кръв пръсна по треви и шубраци и мозък от разбити черепи полепна по зидовете“, а т.н. духовни водачи продължават да живеят в своето безропотно мълчание.