Стефанѝ

Ева Цокова В края на XIV век в Италия започва да се развива едно движение на хуманистично отношение към живота, което идва да заме­ни средновековната схоластика. Това дви­жение, известно с названието Ренесанс, най-ярко се проявява през втората половина на XV и началото наХVI век. Товa е времето на разцвет на […]

Димитрина Йосифова Няколко цветни картички, изсъхнал лист от олеандър и дребна италианска монета — това е един малък спомен за градчето Урбино. Взирам се в цветните фотоси и отново из­питвам радостта от този ден, долавям дъха на старите къщи, омотани като в паяжина от стръмни каменни улички, чувам забързана­та пееща […]

Ева Цокова Преди 400 години в семейството на фла­мандския адвокат Ян Рубенс се ражда най-малкият син — Питер Паул. Тогава едва ли някой е мислил, че това дете след две десетилетия ще бъде вече известен художник, а след още едно — най-ярки­ят представител на бароковото изкуство (ХVI- XVIII в.) и […]

Дечко Узунов е прекрасен портретист. В неговата галерия живеят редица образи, обогатили нашето изкуство.

Творчеството на Паоло Веронезе притежава огромно художествено, историко- културно значение. То пресъздава духовната атмосфера на Късния ренесанс в Италия.

Театърът е неговия живот, а животът е една театрална постановка, един низ от истини, от противоречия, един път към себе си, към познанието, към красотата и най-вече път към доброто.

Актьорът чувства Хайтовия свят, преживява неволите на героите, надмогва нещастието им и оставя доза оптимизъм в неравната борба с живота.

"Българският Карузо" е не просто един талант, той е въплъщение на отдадеността и творческия устрем в изкуството. Ролите му са забележителни и заради изключително дълбоката сценична интерпретация, чрез която той съживява, обагря и насища образите.

„ХАМЛЕТ. Пиесата и по- рано се играеше в Н.Т. лошо, т.е. нехудожествено; но сега се играе просто невъзможно. Постановката на някогашния режисйор Ивановски (впрочем всичките му постановки бяха все такива) е окичена сега с още повече антихудожествени безсмислици. Напр.- две неща, които (според текста!) казват някоя фраза „едновременно”- невероятно, но […]

Историческият хронотоп в творбата може да се разчете като мрачна алюзия на каиновските страсти в годините след 1918-а. Така образът на отчаяния интелигент, дирещ за себе си едничката утеха „отвъд”, подобно на ослепения княз, придобива все по-голяма съдържателна и символна плътност.

Едно от последните големи произведения на класическата музика, на музиката на духа е операта „Орфей“, композирана от Маестро Алекс Зографов и създадена специално за знаменития тенор Бойко Цветанов.